Има ли такова нещо като Случайности?

Случайности се случват по всяко време, но синхроничностите са проектирани случайности с определена цел. За вас случайностите нямат особено значение, тъй като те се явяват синхроничности за други от други и вие сте нищо друго освен инструмент в тяхната кармична игра.
За вас случайностите са нещо което идва без ред и без цел. Когато фокусираните емоции се приложат към уравнението, случайностите се превръщат в синхроничности.
Въпросът е дали тези синхроничности служат за да помогнат на вас или други, или пък да унищожат вас или други.
Всичко зависи от това кой използва емоцията.


Създателите на Синхроничност

Позитивни сили, негативни сили и вашия Висш Аз са тези, които имат способността да я правят. Позитивните сили търсят да предоставят допълнителна помощ след отправена молба чрез действие, мисъл или думи.
Негативните сили (често същества от втори ред), искат да унищожат вас или други, които са заплаха за тяхната власт и контролна структура. Вашият Висш Аз проектира синхроничности, за да ви помогне да учите и да се развивате и поставя в действие събития необходими, за да се изпълнят плановете, които сте направили преди да се инкарнирате в този живот.
Кои от тях обслужвате, зависи много от това каква емоционална енергия избирате да ви зарежда.
Негативните сили например, могат да ви шокират с разрушително събитие като начало и ако приемете събитието с негативни емоции като себеомраза, вина, отмъщение и алчност, като резултат вие започвате самозахранващ се цикъл, при който емоциите са събрани, изпратени назад във времето и използвани да се създаде дори повече лош късмет за вас. Единственият начин да се прекъсне цикъла е да го надраснете и да върнете контрола над емоциите, да изчакате негативните сили да ви оставят сам или пък да поискате помощ от Висшия си Аз или позитивните сили.
Позитивните сили не се намесват по никакъв начин, ако не са помолени и когато вие ги призовете за помощ с любов искреност и най-важното – съзнателно – се задействат събития които да отговорят на вашата молба. Любовта сама по себе си не върши работа. По важно е да имате познание как да направлявате позитивните сили, отколкото в невежо блаженство да обичате.
Вашият Висш Аз надзирава активността на негативните и позитивните сили и може да избере да отмени и двете. Във вашият живот върховното управление се пада на Висшия Аз, тъй като това сте вие в по-високо измерение и имате перспектива отвъд границите на времето. Това е вашето подсъзнание, частта от вашия ум която символично управлява голяма част от това което ви се случва, за да помогне по най-добрия начин на вашето духовно и интелектуално развитие. Вашият Висш Аз е назначен за създаване на реалност, докато вие утвърждавате на себе си определени неща, които искате да привлечете във вашия живот и тези неща синхронично се проявяват.
Висшият Аз е мъдър и не осъжда вашите молби, така че независимо дали вие желаете добри или лоши неща, Висшият Аз не го е грижа, тъй като накрая всичко ще бъде просто натрупан опит.
Едно нещо което Висшият Аз не може да прави е да нарушава свободната воля на друг.



Свободната Воля Може да бъде Нарушена

Това не означава че свободната воля никога не може да бъде нарушена. Напрактика нарушаването на свободната воля трябва да се прави във физическия домейн от самия нарушаващ. Това е едната цел на тази абсолютна обективна илюзия, която наричаме „реалност”, за да позволим на различия между различни притежатели на свободна воля да доставят инерцията между тях, необходима за големия учебен опит който да се последва.
Сега, синхроничността е само половината от историята. Не оставайте с впечатление че всичко, което ви се случва е в резултат на една от трите сили, които влияят на миналото ви за да проектират настоящето.

Като илюстрация имайте предвид следната диаграма:




Дори чрез създаване на позитивна реалност, лоши неща все пак могат да ви се случат и когато това стане, вие сте прецакани освен ако не сте подготвени да се справите с тях. Създаването на позитивна реалност не ви гарантира защита от подобния събития, въпреки че те се привличат по-малко във вашия живот.

Най-лошото което можете да предположите, е че да си мислите хубави мисли и да отричате лошите такива, ще ви гарантира реалност изцяло повлияна от позитивни сили или от вашия Висш Аз.


Как Наистина Работи Създаването на Реалност


С други думи поради това че само някои събития във вашия живот са причинени от проектиране на синхронична реалност, голяма част не са. Те са по-скоро причинени от директно случайни или умишлени нарушения на свободната воля като резултат от физическото взаимодействие с вас.

Мисленето на щастливи мисли ще намали броя на негативните синхроничности във вашия живот, но все пак ще има случайни и умишлени нарушения на свободната воля отвъд метафизическата способност да се предотвратят. Само физическите предпазни мерки работят в такива случаи поради това, че причините в тези случаи са физически.
Няма Жертви! – да бе да...
Най-голямата заблуда в Ню Ейдж мисленето, е че няма жертви и че всеки е избрал да привлича нищетата и мизерията. И простото предлагано решение е да не се привличат лошите изживявания чрез създаване на реалност чрез фокусирана емоция.
Някои хора правят грешката да мислят че щом свободната воля не може да бъде нарушена, ако някой реши да бъде „служител на светлината” или „изпълнен с „любов и светлина” то те са защитени от негативни сили. Е, те може да са защитени от негативни синхроничности, но не и от физическа сила. Това не означава, че те не могат да бъдат наранени въобще, а просто означава че не могат да бъдат наранени без кармични последици за нарушителя.
Така че ако автора на престъплението избере да си навлече кармичния дълг или ако е толкова глупав дори да знае за карма, тогава той е свободен да убива, ограбва и насилва който си иска и има физическа възможност. В тази вселена физическата сила е върховна пред синхроничността и съзнателността.
Един пример как идеята че „няма жертви” е заблуждение, може да се илюстрира по следния начин:

Да кажем, че вие сте убиец който току-що е убил някой. И понеже няма жертви, човекът който точно сте убили умира по този начин и вероятно е направил предварителен договор с вас на по-високо ниво да се случи именно това. Може би той е бил убиец в друг живот и сега трябва да плати кармичния си дълг като самия бъде убит. Ако това е вярно, тогава да кажем убивате друг човек. Той също е направил споразумение, за да си плати кармата.
Сега, какво морално ви ограничава да убиете който си пожелаете? Нищо...

Всеки който решите да убиете свободно е избрал вие да го убиете и по този начин вие имате оправдание да станете масов убиец. А какво става с вашата карма? Не натрупвате ли кармичен дълг, дори при положение че убивате по споразумение? Ако не се нарушава свободната воля, тогава не се натрупва дълг, което означава че ако вашата „жертва” е избрала да умре от вашите ръце (понеже няма жертви) тогава вие не сте нарушил неговата свободна воля и следователно не натрупвате кармичен дълг.

Ако всеки следва тази логика, скоро никой няма да остане жив. Дали „няма жертви” ви се струва логично? Не.
Сега – какво ако стане инцидент? Какво ако в тази реалност има наистина битка на желанията, когато става въпрос за физически сблъсък? Тогава има шанс, че някой който вие сте убили може да не е избрал това. Ако случаят е такъв, вие рискувате както да ви се окаже съпротива и самия да бъдете застреляни ако човека е въоръжен, така и да рискувате да си навлечете лоша карма. Ако това е вярно, вие нямате власт да убивате. Тираните нямат оправдание че всички които са наранили са избрали това. Дали в това има повече логика? Разбира се. Следователно не само че има жертви (тези които не са избрали определено събитие и чиято воля е била нарушена), но и моралното поведение е оправдано като последица.
Когато нещата стигнат до физически взаимодействие (когато събитието е привлечено във вашия живот) е ваша работа да използвате вашия ум, воля и ресурси за да го надвиете или приемете. При създаването на реалност някой може да намали шанса да бъде обран, но накрая ако събитието се случи няма вълшебно защитно поле, което ще ви предпази от ритниците и юмруците. Това което ще ви предпази са физическите ресурси.
Защо?
Защото създаването на реалност, синхроничност и съзнанието са всички в домейна на вероятностите и хаоса, а не при физическите закони на материята и енергията. Съзнателността е феномен на изменението на вероятностите – това се каза доста пъти. Вероятността е свързана с избиране на едно събитие пред друго.
Но при всички случаи когато събитието е избрано – законите на физиката трябва да се спазват.
Просто законите за вероятностите се нарушават в процеса на избиране, но това не е особен проблем, тъй като вероятностите и статистиката са субективни науки и не в пълна съгласуваност с физическата реалност, иначе нямаше да има несигурност в статистическите предвиждания.



Ограничения в Създаването на Реалност

Съществата от втори ред са ограничени в това как да променят миналото. Когато те използват емоция като вълна носител, за да изпратят информация и да повлияят на текущата времева линия за да я променят без да създадат алтернативен клон, целта усеща влиянието като атака или натиск в реалния живот (физическо взаимодействие). Физическото взаимодействие е битка на воли и целта има свободната воля да се противопостави или да игнорира атаката.
По този начин създаването на синхроничност от същества от втори ред от бъдещето не е безпроблемна, тъй като се проваля когато целта направи оригиналния си избор, като игнорира емоционалното напрежение което произхожда от бъдещето.
Също така директните способности за създаване на реалност на съществата от първи и втори ред не могат да нарушат законите на физическата реалност. Истинските закони на физиката и квантовата механика не могат да бъдат нарушени чрез създаване на реалност. Ако нещо е невъзможно, никаква величина на създаване на реалност от същества от първи и втори ред няма да го направи възможно.
Тези правила се отнасят за всички освен за съществото от нулев ред, Бог. Тъй като е възможно да се обнови нечий ред, същество от първи ред като човека може да се научи да се обнови до статус нулев ред или близко до него и на практика да може да променя физическата реалност като пластелин или да спира куршуми като Нео в „Матрицата”, но това е екстремно рядко. Дори тези които могат да огъват лъжици с умовете си и да вървят през стени трябва да се подчиняват на законите на квантовата механика и разтягайки законите на вероятностите.
Всичко което може да прави създаването на реалност чрез фокусирана емоционална енергия за съществата от първи и втори ред е да направи малко вероятното факт. Това е характеристика на синхроничността, много съвпадения се случват чиято комбинирана вероятност е много ниска, но те се случват въпреки това.
Докато при промяната на миналото от същества от втори ред те срещат препятствия като свободната воля на целта им, създаването на реалност е напълно неограничено от съществото от нулев ред.


Два Начина по който се Създава Синхроничност

В първият случай емоцията е просто железен лост, който пробива дупка във врата от текущата времева линия към миналото, но след като това е постигнато е въпрос на директно емоционално и физическо взаимодействие между атакуващия и целта (в този случай физическата част на взаимодействието произхожда от бъдещето и понеже няма атакуващ, който физически да присъства в миналото времевата линия не се разделя на клонове. Това е просто емоцията, която пътува назад във времето, което се позволява тъй като е сила на съществото от нулев ред).
В случай че това го прави същество от нулев ред, реалността може да бъде реструктурирана по начин че целта никога да не е била под натиск, за да направи определен избор, тя просто избира на базата на свободната си воля.
Звучи парадоксално, че има свободна воля и въпреки това избира желаното от манипулатора на неговата реалност. Ключът към разбирането на този парадокс, е че манипулатора е мишената, тъй като Бог е съзнателното семе на човешката мишена и следователно променяйки избора на мишената е все едно да избереш да промениш собствения си избор така, че няма нарушаване на свободната воля, тъй като никой не може да наруши собствената си свободна воля.
В случай че става дума за същество от втори ред, което създава синхроничност като използва емоцията като инструмент, за да повлияе на мишената да вземе решение нужно да се комбинира с други решения по-късно в конкретна синхроничност, мишената е повлияна и под натиск в реално време. Ако атакуващия от бъдещето изпрати 10 минути гняв на мишената, тя ще изпита 10 минути гняв в миналото. В случай на същество от нулев ред, не съществува време, защото съществото от нулев ред е отвъд времето.
То просто избира реалност която следва курс, при който човека прави избора без физическо (което включва и емоционално) насилие.